Сградата се счита за един от образците на църковната архитектура от Късното Възраждане. На 4 април 1865 година е положен основният камък на Съборната църква в Свищов. Строителството е възложено на най-известния по това време майстор – Никола Фичев (Колю Фичето). Строежът продължава 30 месеца. Храмът се освещава на 19 септември 1867 г. Поради недостиг на средства, камбанарията е довършена от майстор Генчо Новаков почти 20 години по-късно. Шестте камбани са дар от руския император Александър II. Храмът впечатлява с внушителните си размери и форми. Особен интерес представляват двете въртящи се колони на входа му. Силно въздействащ е и иконостасът. Той е дело на майстор Антон Пешов. Иконите са нарисувани от видния свищовец Николай Павлович – бележит художник. Северно от храма е гробът на проф. Георги Атанасович – изтъкнат учен и първи министър на народното просвещение, роден в Свищов през 1821 г. По време на земетресението от 1977 г. храмът претърпява тежки разрушения. Възстановяването му продължава няколко десетилетия, като основната тежест се пада на Община Свищов и програмата "Красива България" 2003-2004 година. Днес сградата е сред най-ярките архитектурни символи на Свищов и е паметник на културата от национално значение.